Често се казва, че човек се учи, докато е жив, а в автомобилния свят това важи с пълна сила. В ранния етап от разработката на третото поколение BMW M5 (E39) инженерите сериозно разглеждат алтернативи на добре познатия V8. Сред разглежданите варианти попадат 4-цилиндров турбомотор и дори V6 – архитектура, която BMW никога не е използвала в серийно производство.
Планираният V6 е трябвало да бъде по-лек и по-икономичен от атмосферния 5-литров S62 V8, който по-късно задвижва E39 M5. M подразделението, ръководено от Карлхайнц Калбфел, търси начин да запази традицията на редовите шестцилиндрови агрегати, но със съвременен подход към ефективността. Проектният ръководител Алекс Хилдебранд обаче подчертава, че инвестицията в разработката на нов шестцилиндров двигател не е икономически оправдана за серия от едва 2–3 хиляди автомобила годишно, особено за американския пазар.
В крайна сметка BMW избира 5-литровия атмосферeн V8 с вътрешен код S62. Той развива 400 к.с. и 500 Нм при 3800 об/мин, като изпраща мощността към задните колела чрез шестстепенна механична трансмисия и механичен диференциал с ограничено приплъзване. Решението подсилва позиционирането на модела в премиум спортния сегмент, особено в Северна Америка.
BMW представя E39 M5 на автосалона в Женева през март 1998 г. Серийното производство започва през октомври същата година и продължава до 2003 г., като общият брой произведени автомобили достига 20 482 единици. Това поколение M5 остава сред най-високо оценените модели на марката, а въпросът какъв би бил моделът с V6 остава част от автомобилната история.
